От Авторката
Скъпи читатели,
Написването на „Разделената земя: Македонска Голгота“ не беше просто творчески процес, а дълг. Пътуване в една рана, която все още кърви в историческата памет на българския народ. Темата за Македония, за нейната насилствена подялба и за страданията на българите там е толкова болезнена и сложна, че докосването до нея изисква не само исторически познания, но и дълбоко съпреживяване.
Исках да разкажа тази история не само като писател, но и като българка, която чувства тежестта на миналото и несправедливостта, сполетяла стотици хиляди наши сънародници. Исках да дам глас на онези, чиито гласове са били заглушавани десетилетия наред под чужда власт – гласът на македонските българи, чиято съдба беше брутално прекършена от геополитически игри, алчността на съседите и страха на Великите сили от обединена и силна България.
Защо беше разкъсана тази земя? Защо един народ, обединен от език, вяра, култура и самосъзнание, беше разделен между три държави? В романа се опитах да покажа сложния възел от причини: вековните стремежи на Сърбия и Гърция към териториално разширение за сметка на българското етническо землище; тяхната агресивна пропаганда и политика на денационализация; стратегическите интереси на Великите сили, които в Берлин (1878) и Букурещ (1913) предпочетоха да създадат изкуствени граници и да обрекат на страдание милиони, вместо да позволят осъществяването на българския национален идеал, роден в Сан Стефано. Санстефанска България, макар и просъществувала за кратко на хартия, остана като символ на справедливостта и като вечен укор към онези, които я разкъсаха.
Чрез съдбата на семейство Петкови от Охрид – събирателен образ на хиляди реални семейства – опитах се да вдъхна живот на сухите исторически факти. Да покажа как големите исторически събития – Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни, последвалата подялба и асимилация – се отразяват върху живота на обикновените хора, рушат домове, разделят семейства, убиват надежди. Да покажа героизма, но и трагедията; вярата, но и отчаянието; любовта към родината, но и болката от нейната загуба.
Знам, че Македонският въпрос е сложен и все още предизвиква спорове и различни интерпретации. Този роман не претендира за единствената историческа истина, но разказва историята от гледната точка на българското страдание и българската национална кауза. Целта ми беше да събудя съпричастност, да напомня за цената на националните идеали, предателствата и външните намеси, и най-вече – да не забравяме. Да не забравяме хилядите знайни и незнайни герои и мъченици, които платиха с живота си за правото да се наричат българи.
Македония остава не просто географско понятие или исторически спор. Тя е жива част от българската душа, люлка на нашата духовност и държавност, една незараснала рана, която ни напомня кои сме и откъде идваме. Надявам се "Разделената земя: Македонска Голгота" да допринесе за съхраняването на тази памет. Защото докато помним, тяхната жертва няма да е напразна.
Пролог: Македония.
В края на деветнадесетото столетие и в зората на бурния двадесети век това име отекваше с различна, често зловеща сила из канцелариите на Великите сили в Европа и по прашните мегдани на Балканите. За дипломатите във Виена, Лондон, Петербург или Париж то беше „Македонският въпрос“ – сложна геополитическа главоблъсканица, разменна монета в игрите за влияние, удобен претекст за намеса в съдбините на разпадащата се Османска империя. За младите, амбициозни балкански държави – Сърбия и Гърция – то беше блян за разширение, „историческо право“, жадувана територия, чието преобладаващо българско население трябваше да бъде или отречено, или насилствено претопено.
Но за хилядите, стотиците хиляди българи, които от векове живееха по склоновете на Шар планина и Пирин, в долините на Вардар и Струма, край бистрите води на Охридското и Преспанското езеро, Македония не беше „въпрос“. Тя беше дом. Беше земя, напоена с потта и кръвта на дедите им. Беше люлката на тяхната вяра, език и култура, огнището, от което бе пламнал огънят на Българското възраждане. Беше живата памет за славно минало и съкровената мечта за бъдещето – обединението с Майка България, онази голяма, Санстефанска България, зърната за миг и брутално разкъсана на Берлинския конгрес.